Постинг
24.01.2011 20:14 -
Принцесата и зърното
Автор: rusapodusha
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1284 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 30.05.2011 22:04
Прочетен: 1284 Коментари: 2 Гласове:
1
Последна промяна: 30.05.2011 22:04
Мдам, Принцесата и зърното.... ама не граховото, а онова на съмнението, или пък на разочарованието, или на съмнението, че може пак да те разочароват....Знам ли?!?!? И Принцесата не знаеше....знаеше само, че нещо и пречело, тежало и. Чувстваше
душата си пуста, празна, нямаше желание за приказки, а преди знаеше много, разказваха си ги... Споделяха за живота си в приказки, така беше по-лесно.... Истината се преглъща по-лесно, когато е представена във фантастичен вариант. Спомни си една от своите приказки
" Имало едно време една принцеса, която още с раждането си била омагьосана от злата вещица, сърцето и да се разбие на милиони парчета, щом обикне някого. Кралят и кралицата пазили детето си да не го достигне злата прокоба, но уви, принцесата се влюбила. След месеци на привидно щастие нейния любим и съобщил, че не я обича-опитал какво ли не, но не могъл да я заобича, не трепвало сърцето му. В този миг сърцето на Принцесата се пръснало, обсипало земята с кървавите си парчета.... Сбъднала се прокобата. Цялото кралство потънало в тъга, не щеш ли добрата фея разбрала за това и дошла да помогне. Не могла да възстанови сърцето, правила магии, варила отвари, но сърцето все не можело да върне първоначалния си облик. За щастие намерила рецепта за чудодеен елексир. С негова помощ принцесата щяла да има ново сърце, но само щом повярва отново в любовта............. С течение на времето Принцесата започнала пак да усеща познатото туптене в гърдите".........
Я, зърното изчезнало........ :) заедно със съмнението и разочарованието...Помисли си :"животът е толкова кратък, че няма нужда да губим времето си в съмнения и разочарования, трябва да го използваме, за да се научим да обичаме другите, да ги приемаме с недостатъците и качествата им, да не ги съдим...Когато обичаме някого, трябва да го оставим да извърви пътя си, дори маршрута му да не включва нас...."
Толкова е лесно да се каже и толкова трудно да се направи. Но аз нес е отказвам и от време на време чувам утиптенето вътре в мен ......... Макар и да не съм принцеса , а принц :)
цитирайтуптенето ни подсказва, че сме живи и че има още толкова много неща да видим, да усетим, да направим .... независимо дали сме принцове или принцеси :)
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 20