Прочетен: 1669 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 16.02.2012 15:39
Искаше да ти разкажа приказка....хм, и аз искам да ти разкажа приказка, но думите сякаш бягат...студено им е?!??......мммммммнем....това, което искам да ти разкажа не може да се облече в думи, трябва да го изживееш, да го почувстваш, да го обвиеш в своите емоции, толкова е интимно..............................
въздъх....ще ти разкажа друга приказка...
Имало едно време една руса фолк принцеса-малко луда, малко лоша (нали така я описа, когато започнах да ти разказвам за нея), малко бъбрива и малко ......малко в повече....хихихих :) та принцеската все се лутала в миналото, в настоящето, в бъдещето, мислела, премисляла, анализирала и....неееее, не търсела смисъла на живота, нееее, не и това....искала да знае ЗАЩО? Много неща искала да знае защо се случват, каква е причината те да се случат и да не се случат....абе, въобщееееее, много по-сложни неща от смисъла на живота :) и между тези главоблъсканици и задълженията си на принцеса, тя срещала много принцове...
Та днешната ми приказка е за един от принцовете на принцесата-Принцът строител. Той градеше мостове за хората, правеше така че, те да успяват да стигнат един до друг. Но както строеше пътя, който свързваше двата бряга на реката, така бавно и полека разрушаваше моста към сърцето на своята принцеса. Губеше я без да осъзнава. Принцесата не искаше да бъде съдена и порицавана, още повече от някой, който искаше да сподели остатъка от живота си с нея. Знаеше, че не може да бъде обичана заради това, което е, но знаеше и поговорката, че „този , който те обича истински те обича, въпреки това, което си“. А тя беше малко луда, малко лоша, малко дива....малко в повече, понякога. А той не можеше да приема лошотията, кискането и тичането из горите на двореца, готовността за влизане в спор и разгорещеното защитаване на каузата. Порицаваше я, че не се държи като принцеса, че трябва носи товара на своите действия... Искаше да я промени, да я укроти. Искаше я тиха и склонена. Не искаше да черпи от горещия и плам, искаше я безжизнена и студена. Веднъж загубила огъня си, повече нямаше да бъде същата, нямаше да бъде тази, за която се бори да бъде толкова дълго време. Едно нещо не и даваше мира, защо той я искаше друга, защо искаше тя да играе роля, да се представя, за някоя която не е....Всеки ден принцесата мислеше и премисляше, връщаше се назад във времето, търсеше причината, той на не я харесва такава каквото е и не след дълго я откри. Беше го страх от нейния плам. Огънят е стихия, не можеш да го укротиш, не можеш да го контролираш, но можеш да го поддържаш и да се грижиш за него и той ще ти се отплати, ще ти даде светлина, ще черпиш от неговата топлина и сила.........Тогава принцесата взе своето решение........ и изгори всички пътища и мостове към Принца-строител.
