Четеше и невярваше на написаното. Това ли беше той наистина? Този, който успя да разбие дебелата стена към сърцето и?

Мигом я връхлетяха спомените от изминалите седмици.

Още от момента, в който се запознаха разбра, че той е много специален…..разхождаха се, разговаряха, обикаляха нощния град и осъмваха загледани в светофарите…..

Принцът художник….. беше я пленил с думите, с които рисуваше прекрасните картини на живота. Той виждаше света през друга призма-вълнуващ, цветен, опростен…Когато бяха заедно Принцесата забравяше за времето, за света, за другите хора, дори понякога си мислеше, че забравя да диша. Незнаеше дали думите или зелените му очи я хипнотизираха….

„Хм”-усмихна се леко тя…”Мдам, Скъпа ми Принцеске, с него забрави коя си. Скиташе нощем из заспалия град. Радваше се на тишината и времето, прекарано с него”… Помниш ли когато свалихте онзи плакат от уличния стълб?!?”……”хихихихихх …даааа, а полицаите бяха на десет метра от нас… беше 6 сутринта в Неделя, бяха уморени от нощното дежурство, а и ти изглеждаше толкова нереална и усмихната, че те не посмяха да ти отнемат тази красота”….Истина ли беше това? По-красива ли я направи, или успя да и върне онова отдавна изгубено момиче, със слънчева усмивка и отворена към света душа?

Продължаваше да чете…Тръгваше си ….казваше и, че въпреки усилията си да я разбере, тя оставаше пълна загадка за него…упрекваше я, че не е била искрена, че е сваляла маската си, че не е била себе си докрай……

Сълзите и капеха върху белия лист и отмиваха красиво нарисуваните букви….Беше му показала истинската си същност, а той обсебен от своите очаквания не можа да повярва, че това е тя….че е НАИСТИНА тя…