Блогът на ambroziia Ви очаква! :: СОНЕТИ - ОТ № 101 ДО № 154

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

16.05.2012 13:01 - СОНЕТИ - ОТ № 101 ДО № 154 - УИЛЯМ ШЕКСПИР

Автор: ambroziia Категория: Лични дневници

Прочетен: 4792 Коментари: 0 Гласове:

3

Последна промяна: 17.05.2012 14:42

      СОНЕТИ   УИЛЯМ   ШЕКСПИР

                   СОНЕТ № 101

       О, МОЯ МУЗО, СТИСНАЛА УСТА!
КАКВО ЩЕ КАЖЕШ В СВОЕ ОПРАВДАНИЕ?
ЗАЩО ОТВЕРГВАШ ТАЗИ КРАСОТА,
КОЯТО ТИ СЪЗДАДЕ ОБАЯНИЕ?

       КАЖИ, КАКВО ЩЕ ОТГОВОРИШ ТИ?
ЩЕ МИ ОТВЪРНЕШ ПАК ЗА УТУШЕНИЕ,
ЧЕ ИСТИНАТА БАГРИ НЕ ТЪРПИ,
А ХУБОСТТА САМА Е УКРАШЕНИЕ.

        И ЗАТОВА ЛИ ТЪЙ МЪЛЧИШ? ВЪЗПЕЙ
ТОВА ЛИЦЕ, СПАСИ ГО ОТ ЗАБРАВА!
И НЕКА ГРЕЕ НЕГОВАТА СЛАВА
КАТО ПОКРИТ СЪС ЗЛАТО МАВЗОЛЕЙ.

       ПРЕДАЙ ГО ТИ НА БЪДЕЩИЯ СВЯТ,
КАКЪВТО Е СЕГА: ЩАСТЛИВ И МЛАД!

                   СОНЕТ № 102

        ОБИЧАМ - МОЯТ ВИД НЕ ГО ИЗДАВА.
ОБИЧАМ, НО ДА КРИЯ СЪМ ГОТОВ.
ТЪГУВА ТОЗИ, КОЙТО ВЪЗХВАЛЯВА
БОГАТСТВАТА НА СВОЯТА ЛЮБОВ.

       КОГАТО БЯХА ЧУВСТВАТА НИ НОВИ,
ПОСРЕЩНАХ ТЕ СЪС ПЕСЕН НА УСТА.
И СЛАВЕЯТ ТЪЙ ПРОЛЕТ СЛАВОСЛОВИ,
НО МЛЪКВА, ЩОМ ПРЕМИНЕ ПРОЛЕТТА.

        С ТОВА, ЧЕ ТРЕЛИ ВЕЧЕ ТОЙ НЕ РОНИ,
НЕ ЩЕ ЛИШИ НОЩТА ОТ БЛАГОДАТ.
НО ТОЗИ ГЛАС, ЗВУЧАЛ ОТ ВСИЧКИ КЛОНИ,
СИ ГУБИ ЧАРА, СТАВАЙКИ ПОЗНАТ.

       И МОЙТА ФЛЕЙТА ВЕЧЕ ЗАМЪЛЧА.
И ТЯ ПРЕДЪЛГО В КЛОНИТЕ ЗВУЧА.

                    СОНЕТ № 103

        НО МУЗАТА МИ МЛЪКВА ЗАНАПРЕД.
ОЧАКВА ЛИ Я СЛАВА ПАК? ЕДВА ЛИ.
И ТЯ РАЗБРА, ЧЕ ТОЗИ МОЙ СЮЖЕТ
Е ПО-ДОБЪР БЕЗ НЕЙНИТЕ ПОХВАЛИ.

       НЕ МЕ УПРЕКВАЙ, ЧЕ СЪМ СТАНАЛ НЯМ,
НО ВИЖ ВЪВ ОГЛЕДАЛОТО: ТАКАВА
ГОЛЯМА КРАСОТА ТЕ ГЛЕДА ТАМ,
ЧЕ МОЯТ ДУХ НЕВОЛНО ОНЕМЯВА.

        ТАКАВА ХУБОСТ ОТРАЗЯВА ТО,
ЧЕ ПИТАМ СЕ, НЕ Е ЛИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ
ДА НАКЪРНИМ И С ЧЕТКА, И ДЛЕТО
ЕДНО ТАКОВА ЦЯЛОСТНО ТВОРЕНИЕ?

       НО ВИЖ КАК ВЕЩО, ПРОСТОТО СТЪКЛО,
Е ПРЕСЪЗДАЛО ТВОЕТО ЧЕЛО!

                     СОНЕТ № 104

        НЕ ОСТАРЯВАШ, ВСЕ СИ ТОЯ ТИ.
ВСЕ ТИЯ СА ОЧИТЕ МИ ЛЮБИМИ.
ЗА ТРЕТИ ПЪТ ВЪН ЛЯТОТО ЦЪФТИ,
ПОГРЕБВАНО ОТ ТРИ СТУДЕНИ ЗИМИ.

       ТРИ ПРОЛЕТИ ПРЕМИНАХА В ЛЕТА,
И ТРИ ЛЕТА, ПРЕВЪРНАЛИ СЕ В ЕСЕН,
ОБАГРЯХА ЗЕЛЕНИТЕ ЛИСТА,
А ТВОЯТ ЛИК Е ВСЕ ТАКА ЧУДЕСЕН!

        В ЧАСОВНИКА, НЕВИДИМО ЗА НАС,
ПЪЛЗИ ВЪВ КРЪГ СТРЕЛКАТА ПОЗЛАТЕНА,
ЗАМИРАЙКИ НАД ЦИФРИТЕ, И АЗ
ТЪЙ С ТЕБ НЕ ВИЖДАМ НИКАКВА ПРОМЯНА.

       О, БЪДЕЩ ДЕН, РОДИ СЕ ДНЕС,
КОГАТО ЦЪФТИ ТОВА НЕПОВТОРИМО ЛЯТО.

                        СОНЕТ № 105

        НЕ СЪМ ЕЗИЧНИК АЗ. НЕДЕЙ И ТИ
НАРИЧА ТОЗИ ПОРИВ В МЕН БОЖЕСТВЕН.
ЗА ТЕБ СА МОЙТЕ МИСЛИ И МЕЧТИ
И ПАК ЗА ТЕБЕ - МОЯТ ХИМН ТЪРЖЕСТВЕН.

       ОБИЧАШ МЕ ПО-СИЛНО ВСЕКИ ДЕН
И С ВЯРНОСТ ВСЕ ПО-СИЛНА, ПО-ГОЛЯМА.
И МОЯТ СТИХ ЗА ТУЙ Е ПОСВЕТЕН
НА ВЕРНОСТТА, И ДРУГИ ТЕМИ НЯМА.

        ДОБЪР, ПРЕКРАСЕН, ВЕРЕН - И ТОВА
ИЗЧЕРПВА ВСИЧКИ МОИ ОБОЖАНИЯ.
ДОБЪР, ПРЕКРАСЕН, ВЕРЕН - ТРИ СЛОВА,
НО КОЛКО МНОГО СЛОВОСЪЧЕТАНИЯ.

       ДО ДНЕСКА ВЯРНОСТ, КРАСОТА, СЪРЦЕ -
ТИ ПРЪВ СИ СЪЧЕТАЛ В ЕДНО ЛИЦЕ.

                         СОНЕТ № 106

        КОГАТО В ДРЕВНИ СВИТЪЦИ ЧЕТА
ЗА УСТНИ, ДНЕС ОТДАВНА ВЕЧЕ НЕМИ,
ЗА ПИШЕЩАТА ПЕСНИ КРАСОТА
ВЪВ ЧЕСТ НА ЗНАТНИ РИЦАРИ И ДАМИ,

       ПО ВСЯКА НЕПОДПРАВЕНА ЧЕРТА,
РЪЦЕ И УСТНИ, ПОГЛЕД, СВЕЖЕСТ, СИЛИ
АЗ ВИЖДАМ: В ДРЕВНОСТТА СА ДОЛОВИЛИ
КАКВА ЩЕ БЪДЕ ТВОЙТА КРАСОТА.

        СЪС ПОГЛЕД НА ПРОРОК, ТУК ВСЕКИ РЕД
СЕ Е ОПИТАЛ ДА ПРЕДУСЕТИ.
НО ВСЕ ПАК ТВОЯ ИСТИНСКИ ПОРТРЕТ
НЕ СА СЪЗДАЛИ ДРЕВНИТЕ ПОЕТИ.

       А НИЕ ДНЕС И В ТВОЯ ВЕК ЖИВЕЕМ,
НО НЯМАМЕ ПЕРА ДА ТЕ ВЪЗПЕЕМ.

                          СОНЕТ № 107

        НИ МОЯ СТРАХ, НИ ТАЯ ЗВЕЗДНА ТВЪРД,
ПОГЪЛНАТА В ГРЯДУЩЕТО, НЕ ЗНАЕ
ДАЛИ И КОЛКО МОЙТА СТРАСТ ЩЕ ТРАЕ,
ОБРЕЧЕНА КАТО ЧЕ ЛИ НА СМЪРТ.

       ЛУНАТА БЛЕСНА НЕ СЛЕД ДЪЛЪГ МРАК.
НАПУК НА ПРЕДВЕЩАНИТЕ КОНЧИНИ.
НАДЕЖДАТА Е УВЕНЧАНА ПАК
И МИР ВЕЩАЯТ БЕЛИТЕ МАСЛИНИ.

        НЕ ТЕ ОЧАКВАТ МРАК И ТИШИНА,
А АЗ ЩЕ ДИШАМ ВЕЧНО В ТЕЗИ ПЕСНИ.
ЗАПЛАШВА СМЪРТ ОНИЯ ПЛЕМЕНА,
КОИТО СА НЕУКИ, БЕЗСЛОВЕСНИ.

       НО С ТЕБ ЩЕ НАДЖИВЕЕМ, ТУК ВДЪЛБАНИ,
ЦАРЕ ОТ БРОНЗ И ЛАВРИ НА ТИРАНИ.

                       СОНЕТ № 108

        КАКВО ЛИ ТОЯ МОЗЪК ТИ Е ДАЛ,
КОЕТО ТИ СИ НЯМАЛ ДОТОГАВА?
КАКВО ЛИ НОВО, ДРУГО БИХ ИЗПЯЛ
ЗА МОЙТА ОБИЧ ИЛИ В ТВОЯ СЛАВА?

       НЕ, НИЩО, ДРУЖЕ. НО ПЪК ВСЕКИ ДЕН
АТО МОЛИТВА АЗ ПОВТАРЯМ ВЕЧНО,
ЧЕ ТИ СИ МОЙ, И ТОЯ СТИХ ЗА МЕН
ЗВУЧИ ТЪЙ НОВО И ТАКА СЪРДЕЧНО.

        БЕЗСМЪРТНАТА ЛЮБОВ НЕ СЕ МЕНИ,
НЕ ВИЖДА И В ЛЮБИМИЯ ПРОМЯНА.
НЕ ЗНАЯТ БРЪЧКИ НЕЙНИТЕ СТРАНИ,
И СТАРОСТТА Е НЕЙНА ПОДЧИНЕНА.

       И ТЯ ВНЕЗАПНО РАЗЦЪФТЯВА ЦЯЛА,
КОГАТО СЕ ТВЪРДИ, ЧЕ Е УМРЯЛА.

                         СОНЕТ № 109

        ЛЪЖЕЦ НЕ МЕ НАРИЧАЙ! НО КАЖИ
КОГА СЪМ БИЛ ЛЪЖЕЦ ИЛИ ИЗМАМНИК?
КАК БИХ МОГЪЛ? В ГЪРДИТЕ ТИ ЛЕЖИ
СЪРЦЕТО МИ КАТО ЗАЛОГ И ПЛЕННИК.

       ТИ, МОЙ ПРИЮТ! ИЗЧЕЗВАХ БЕЗ СЛЕДА,
ЗАВРЪЩАХ СЕ СЛЕД ХИЛЯДИ СКИТАНИЯ
И НОСЕХ С МЕН ОТ ЖИВАТА ВОДА,
КОЯТО МИЕ ТИЯ ЗЛОДЕЯНИЯ.

        КРЪВТА МИ ТЪНЕ В ГРЕХОВЕ; ВСЕ ПАК
НЕ СЪМ ДОСТИГНАЛ ДО ТОВА ПАДЕНИЕ,
ЗАВИНАГИ ДА СКЪСАМ С ТВОЯ ПРАГ
И С ИЗВОРА НА ВСЯКО УТЕШЕНИЕ.

       КАКВО БИХ ПРАВИЛ АЗ БЕЗ ТЕБЕ ТУК?
АЗ ИМАМ ТЕБ, АЗ НЯМАМ НИКОЙ ДРУГ.

                       СОНЕТ № 110

        ДА, ВЯРНО Е: КЪДЕ ЛИ АЗ НЕ БЯХ
И КАТО ШУТ НЕ СЕ ОПОЗОРИХ.
КАК МНОГО ДРАГОЦЕННОСТИ ПИЛЯХ
И МНОГО СТАРИ РАНИ СЪЖИВИХ.

       ДА, ВЯРНО Е: ИЗКОСО ГЛЕДАХ АЗ
НА ИСТИНАТА, НО ОТ ТОЯ ДЕН
ОТНОВО МЛАДОСТТА СТОИ ПРЕД НАС,
И САМО ТИ СИ ЩАСТИЕ ЗА МЕН.

        НО ВСИЧКО СВЪРШИ. МОЯТ ДУХ Е НОВ.
АЗ ВЕЧЕ НЕ ИЗОСТРЯМ СВОЯ ГЛАД,
НЕ ПРОВЕРЯВАМ ТВОЯТА ЛЮБОВ -
ТИ МОЙ СИ БОГ И ВСИЧКО В ТОЯ СВЯТ.

       В НЕБЕТО СИ ПРИЮТ МИ ОТРЕДИ
ДО ТИЯ ЧИСТИ ЛЮБЕЩИ ГЪРДИ.

                      СОНЕТ № 111

        ЗА ЗЛИТЕ МИ ДЕЛА НЕ МЕ ХУЛИ.
ХУЛИ ЗА ТУЙ ВИНОВНАТА БОГИНЯ -
СЪДБАТА МИ, КОЯТО ПОВЕЛИ
ДО ДНЕС ДА СЕ ПРЕХРАНВАМ С МИЛОСТИНЯ.

       БЕЛЯЗА МЕ ПОЗОРНИЯТ   ПЕЧАТ.
КАТО МАЗАЧ, И АЗ СЪМ ЦЯЛ ВЪВ ТИЯ
ПЕТНА НА МОЯ ДОЛЕН ЗАНАЯТ,
О, ПОМОГНИ МИ ТИ ДА ГИ ИЗМИЯ!

        НАСТОЙКИ ОТ ЦЕЛЕБНИ СЕМЕНА
ОТ ТЕБ ЩЕ ПРИЕМА БЕЗ РОПТАНИЕ,
ГОРЧИЛКИТЕ ТИ - БЕЗ ГОРЧИВИНА,
ЛЕКУВАЩАТА БОЛКА - БЕЗ СТРАДАНИЕ.

       ТИ САМО МОЖЕШ ДА МЕ ОБЛЕКЧИШ:
ДОСТАТЪЧНО Е ДА МЕ СЪЖАЛИШ.

                     СОНЕТ № 112

        НО ТВОЯТА ЛЮБОВ И ДОБРОТА
ЗАПЪЛНИХА ЗАВИНАГИ СЛЕДАТА,
КОЯТО ЗЛАТА ХОРСКА КЛЕВЕТА
ВЪВ ТЪМНИТЕ МИ БРЪЧКИ ОТПЕЧАТА.

       И САМО ТИ СИ РАДОСТ ИЛИ СТРАХ,
ГОЛЯМА БОЛКА И ДУШЕВНА РАНА.
ЗА ВСЕКИ ДРУГ СЪМ МЪРТЪВ: ОКОВАХ
СЪРЦЕТО СИ В НЕВИДИМА СТОМАНА.

        В ТАКАВА БЕЗДНА ЗАПОКИТИХ АЗ
И СТРАХ, И НУЖДА ОТ ЧОВЕШКА БЛИЗОСТ,
ЧЕ ДНЕС ЕДВАМ ДОЛАВЯМ ТОЗИ ГЛАС
НА ХУЛИ, НА ХВАЛЕБСТВИЯ И НИЗОСТ.

       АЗ ЧУВАМ САМО ТВОЯ ДЪХ ДО МЕН.
СВЕТЪТ БЕЗ ТЕБ Е ГЛУХ, ОПУСТОШЕН.

                         СОНЕТ № 113

        ЕДНОТО МИ ОКО СЕ ВЗИРА В МЕН,
ОТКАКТО ТЕ НАПУСНАХ, А ТОВА,
КОЕТО ГЛЕДА, ГАСНЕ ВСЕКИ ДЕН,
ИЗГЛЕЖДА ЗРЯЩО, ВИЖДА, НО ЕДВА.

       НЕ ВИЖДАТ НИЩО МОИТЕ ОЧИ
И ДО СЪРЦЕТО ДНЕВНИЯ СВЕТЛИК
НЕ СТИГА С ПТИЦИ, БАГРИ И ЛЪЧИ,
И ВСИЧКО В ТЯХ ЖИВЕЕ САМО МИГ.

        ИЗЯЩНИ, ГРУБИ, ПРИКАЗНИ НЕЩА
ОБЛИЧАТ ТЕ ВЪВ ТВОИТЕ ЧЕРТИ.
ГУГУТКА, ВРАНА, СЛЪНЦЕТО, НОЩТА,
ВЪРХЪТ, МОРЕТО - ВСИЧКО ТУЙ СИ ТИ.

       ТЪЙ МОЯТ ПОГЛЕД, МОЯТ ВЗОР НЕЛЕП,
ЛИШЕН ОТ ТЕБЕ, ВИЖДА САМО ТЕБ.

                       СОНЕТ № 114

        НИМА, ОТКАКТО МЕ ВЪЗВЕЛИЧИ,
КАТО ТЩЕСТЛАВЕН КРАЛ СЪМ УПОЕН?
О, ИЛИ ЛЪЖАТ МОИТЕ ОЧИ,
ИЛИ ТИ ПРАВИШ АЛХИМИК ОТ МЕН,

       ТА МОЯТ ВЗОР, В ЧУДОВИЩА НА ГЛЕД,
ОТКРИВА СХОДСТВО С ТЕБЕ, ДРУЖЕ МОЙ,
И ПРАВИ ЯРЪК ТЪМНИЯ ПРЕДМЕТ
В МИГА, ВЪВ КОЙТО СПРЕ НА НЕГО ТОЙ?

        НО АЗ ВИНЯ ОЧИТЕ СИ В ТОВА.
ВКУСА НА СВОЯ КРАЛ, ПОЗНАВАТ ТЕ
И ЗНАЯТ ЛИЦЕМЕРНИТЕ, КАКВА
НАПИТКА КРАЛЯТ ЩЕ ПРЕДПОЧЕТЕ.

       И НЕКА ТЕ ОТРОВА В НЕЯ СТРИЯТ.
ОТ ЧАШАТА МИ ПЪРВИ - ТЕ ЩЕ ПИЯТ!

                        СОНЕТ № 115

        О, АЗ ТЕ ЛЪЖЕХ, КАТО ПИСАХ ТАМ:
„НЕ МОГА ДА ОБИЧАМ АЗ ПО-ЖАРКО."
НО НЕ ДОПУСКАХ АЗ, ЧЕ ТОЗИ ПЛАМ
Е МОЖЕЛ ДА ГОРИ ОТ ТУЙ ПО-ЯРКО.

       НО КАТО ИМАХ ВРЕМЕТО ПРЕДВИД,
РАЗКОЛЕБАЛО КЛЕТВИ И СТРЕМЛЕНИЯ,
ИЗМЕНЯЩО ЗАКОНИ, В ЧИЙТО ЩИТ
СЕ ПРИТЪПЯВАТ ТВЪРДИТЕ РЕШЕНИЯ,

        УВЕРЕН САМО В ДНЕШНИЯ СИ ДЕН,
НЕДОВЕРЧИВ КЪМ ВСЕКИ ПО-ДАЛЕЧЕН,
ЗАЩО ТЕ ЛЪГАХ: „ТОЯ ПОРИВ В МЕН?
НИМА ТОЙ МОЖЕ ДА Е ПО-СЪРДЕЧЕН!"

       ЗА ВЪРРАСТЕН АЗ ВЗЕХ ЕДНО ДЕТЕ,
А ЛЮБОВТА Е ДЕТСТВО: ЩЕ РАСТЕ.

                    СОНЕТ № 116

        ДА НЕ ИЗДИГАМ ПРЕЧКИ И СТЕНИ
ПРЕД БРАКА НА СЪРЦАТА. ОБИЧ НЕ Е
ТОВА, КОЕТО ВРЕМЕТО МЕНИ
ИЛИ СЪС ОСТАРЕЛИЯ СТАРЕЕ.

       ЛЮБОВ - ТОВА Е В БУРИ ГРЕЕЩ ЗНАК,
НЕ ГАСНЕЩ И В МЪГЛИТЕ, ВЕЧНО ЗРИМА
ЗВЕЗДА Е ТЯ ЗА БРОДЕЩИЯ В МРАК,
ЧИЯТО СТОЙНОСТ Е НЕИЗМЕРИМА.

        НА ВРЕМЕТО НЕ Е ИГРАЧКА ТЯ.
И НЕКА ТО КОСИ СЪС СЪРП ЦВЕТЯТА
ОТ НАШИТЕ ЧЕЛА, СТРАНИ, УСТА -
ТЯ ТРАЕ ВЕЧНО, ПРЕКО ВРЕМЕНАТА.

       АКО ТОВА, ТЪЙ САМО МИ СЕ СТРУВА,
НИ МОЯТ СТИХ, НИ ОБИЧ СЪЩЕСТВУВА.

                            СОНЕТ № 117

        ВИНИ МЕ ТУЙ: ЧЕ БЯХ СКЪПЕРНИК ПАК
И ПАК ОСТАНАХ ЗАДЪЛЖЕН БЕЗКРАЙНО.
ЗАБРАВИХ ТЕ, НАПУСНАХ ТВОЯ ПРАГ,
СЪС КОЙТО СЪМ ОБВЪРЗАН ВСЕОТДАЙНО.

       НА ДРУГ ОТДАВАХ ТВОИТЕ ЧАСОВЕ,
ЛИШАВАХ ТЕ ОТ МОЯТА СЪРДЕЧНОСТ
И ТЛАСКАН ОТ НАСРЕЩНИ ВЕТРОВЕ,
ИЗЧЕЗВАХ БЕЗ СЛЕДА, ЗА ЦЯЛА ВЕЧНОСТ.

        НА БЛЮДО ГРЕХОВЕТЕ МИ СЛОЖИ
И МОИТЕ НЕВОЛНИ ГРЕШКИ, С ОГЛЕД
НА СТОРЕНИЯ ГРЯХ МЕ НАКАЖИ.
НЕ МЕ УБИВАЙ САМО С ТОЯ ПОГЛЕД!

       ВИНОВЕН СЪМ. ГРЕХЪТ МИ Е БЕЗМЕРЕН.
НО ТОЙ ПОКАЗВА КОЛКО ТИ СИ ВЕРЕН.

                           СОНЕТ № 118

        ВКУСА СИ ДРАЗНИМ СЪС ГОРЧИВИ БИЛКИ,
ПРИ БОЛЕСТ ПИЕМ СЪЩАТА ТРЕВА.
ОТ БОЛЕСТИ СЕ ПАЗИМЕ С ГОРЧИЛКИ,
НАРОЧНО БОЛЕДУВАЛИ С ТОВА.

       МАКАР ПРЕСИТЕН С ТВОЕТО ВНИМАНИЕ,
И АЗ ИЗОСТРИХ СВОЯ ГЛАД ТАКА.
И САМ СИ ПРИЧИНИХ ЕДНО СТРАДАНИЕ,
И ТО БИДЕЙКИ ЗДРАВ И НА КРАКА.

        НО БИТ ОТ МОЙТЕ СОБСТВЕНИ КОВАРСТВА
И ТАЯ МИ ИЗМИСЛЕНА БЕДА,
АЗ   ЗАБОЛЯХ И ВСЯКАКВИ ЛЕКАРСТВА
ЗАГЪЛТАХ В СВОЯ СОБСТВЕНА ВРЕДА.

       И АЗ РАЗБРАХ, ЧЕ МОЕТО ЛЕЧЕНИЕ
МИ НОСИ СМЪРТ, НО НЕ И ОБЛЕКЧЕНИЕ.

                         СОНЕТ № 119

        СЪЛЗИ ЛИ ПИХ ОТ МОРСКИТЕ СИРЕНИ,
ОТРОВА ЛИ, КАКЪВ Е ТОЗИ АД?
ТУ ПАДАМ В МРАК, ТУ ГРЕЕ ЛЪЧ ВЪВ МЕНЕ,
ТУ ГУБЯ ПАК, ПРЕДИ ДА СЪМ БОГАТ.

       КАКВО ГРЕШИХ ПРЕЗ СВОИТЕ ЧЕСТИТ,
БЛАЖЕНИ ДНИ, НЕЗНАЕЩИ ТЪГА,
ТА В ТРЕСКАТА ОТ ТЪМНИТЕ ОРБИТИ
ОЧИТЕ МИ ИЗСКОЧИХА СЕГА?

        О, БЛАГОТВОРНО ЗЛО! И НАЙ-ДОБРОТО
ВЪВ ОЩЕ ПО-ДОБРО ПРЕВРЪЩАШ ТИ;
И МЪРТВАТА ЛЮБОВ, И ТЯ ЧРЕЗ ЗЛОТО
ВЪЗКРЪСВА, ХУБАВЕЕ И ЦЪФТИ.

       ТЪЙ АЗ НАПУСКАМ ТОЗИ АД ЗА МЕН
НЕ ОБЕДНЯЛ, А ПАК ОБОГАТЕН.

                      СОНЕТ № 120

        ЧЕ ТИ БЕ ЗЪЛ, ТУЙ ПОЛЗВА МЕН САМИЯ.
ВЕДНЪЖ РАНЕН, АЗ ТРЯБВА ТОЗИ ПЪТ
ПОД СВОЯТА ВИНА ДА СЕ ПРЕВИЯ,
АКО НЕ СЪМ ОТ КАМЪК, А ОТ ПЛЪТ.

       И АКО, КАТО МЕНЕ ТЕ ПОТРЕСЕ
ИЗМЯНАТА, ТО В ТЕБ Е АД, НАЛИ?
КАК БОЛКАТА, КОЯТО МИ НАНЕСЕ,
НЕ МЕ ПОДСЕТИ КОЛКО ТЕ БОЛИ?

        КАК ТАЗИ НОЩ НА СКРЪБ, НЕ МИ ПРИПОМНИ
КАКВО ИЗСТРАДАХ АЗ, ЗА ДА ТИ ДАМ,
ТЪЙ КАКТО ТИ, ОТ СЪЛЗИТЕ СИ СКРОМНИ,
ЛЕКУВАЩИ СКРЪБТА КАТО БАЛСАМ;

       РАНИ МЕ ТИ И АЗ ТИ ОТПЛАТИХ.
ПРОСТИ СЕГА ТЪЙ, КАКТО ТИ ПРОСТИХ.

                       СОНЕТ № 121

        НА ДЕЛО ГРЕШЕН! ПО-ДОБРЕ, НАЛИ
И БЕЗ ТОВА ТЕ ГЛЕДАТ С ПОДОЗРЕНИЕ:
НО   ГУБИ РАДОСТТА ТИ, АКО ЛИ
Я СЪДИ ЧУЖДО, НЕ И ТВОЙТО МНЕНИЕ.

       ОТ БЛУДНИЯ НЕ ЧАКАМ МИЛОСТ АЗ
ЗА РАДОСТНАТА ТРЪПКА НА ТЕЛОТО.
ДА, ГРЕШЕН СЪМ, НЕ ПОВЕЧЕ ОТ ВАС,
ШПИОНИ МОИ, МАЙСТОРИ ВЪВ ЗЛОТО.

        ДА, АЗ СЪМ АЗ. ПРИЗНАВАМ ГО БЕЗ СТРАХ.
ПО ВАС ЗА МЕНЕ НЕ СЪДЕТЕ ВИЕ.
НЕ ЗЛОБАТА ВИ, МНИМИЯ МИ ГРЯХ,
ПРЕД ТОЗИ СВЯТ НА ПОКАЗ ЩЕ РАЗКРИЕ!

       ЗА ЗЛОБНИЯ СВЕТЪТ Е ЗЪЛ И ЗЛОБЕН:
И ВИЖДА ТОЙ ВЪВ ВСЕКИГО ПОДОБЕН.

                        СОНЕТ № 122

        НЕ ИСКАМ ТВОИТЕ АЛБУМИ. ВЪВ МЕН,
ОТ ПАМЕТТА МИ КАТО В МНОГОТОМЕН,
ГРИЖЛИВО-ПИСАН ТРУД, СИ СЪХРАНЕН
И ВЕЧНО ЩЕ ПРЕБЪДЕШ ТАМ ЗА СПОМЕН.

       ИЛИ ДОДЕТО УМ, ДУША И СТРАСТ
СЕ ПРОТИВЯТ НА ИДЕЩОТО ТЛЕНИЕ
И НЕ ОТСТЪПЯТ - ВСЯКА СВОЙТА ЧАСТ
ОТ ТЕБ НА ЗЛОТО, ВЕЧНОТО ЗАБВЕНИЕ.

        НЕ АЛБУМ ЩЕ ДОЧАКА ТОЗИ ДЕН.
НА НЕГО НИЩО АЗ НЕ СЪМ ЗАПИСАЛ.
В КРЪВТА МИ И В ПЛЪТТА, ДЪЛБОКО В МЕН
ЗАПАЗВА СВОЯ СПОМЕН МОЙТА МИСЪЛ.

       ДА ВЗЕМА ТАЗИ ВЕЩ НА СЪХРАНЕНИЕ,
ЩЕ ЗНАЧИ ДА ВНЕСА ВЪВ МЕН ЗАБВЕНИЕ.

                         СОНЕТ № 123

        НЕ, ВРЕМЕ, НЕ! НЕ МИ ИЗМЕНЯШ ТИ.
ТИ ПИРАМИДИ ПАК   ГРАДИШ, НО В ТЯХ
НЕ ВИЖДАМ НИЩО НОВО ДА БЛЕСТИ.
ВЕДНЪЖ ТЕ ВЕЧЕ СА БИЛИ НА ПРАХ.

       ЖИВЕЕМ МАЛКО! В ТОЗИ КРАТЪК ЧАС
СВЕТЪТ Е НОВ ЗА МЛАДИЯ НИ ДУХ.
И МИСЛИМЕ, ЧЕ Е РОДЕНО С НАС
ТОВА, КОЕТО ЗНАЕМЕ ПО СЛУХ.

        НЕ ДАВАМ ГРОШ ЗА ТВОЙТА ЛЕТОПИС!
И НИКОГА НЕ ЩЕ МЕ УДИВИШ
СЪС ТВОЙТО ДНЕС И ВЧЕРА; С ТОЯ НИЗ
ТИ ВЕКОВЕ НАПРЕД СЕ СУЕТИШ.

       А ЩОМ НЕ ИЗМЕНИХ ДО ТОЗИ ЧАС,
И ЗАНАПРЕД ЩЕ БЪДА ВЕРЕН АЗ.

                       СОНЕТ № 124

        ДА БЕШЕ ЛЮБОВТА МИ ПЛОД НА СЛУЧАЙ,
НА ВРЕМЕТО ВАСАЛ, НАВЯРНО ТЯ
ОТ НЕГО ЩЕШЕ МЯСТО ДА ПОЛУЧИ
В НЕТРАЙНИТЕ ТРЕВИ ИЛИ ЦВЕТЯ.

       НО ТЯ НЕ Е ВЪЗНИКНАЛА СЛУЧАЙНО,
НЕ СТРАДА ВЪВ СТУДЕНИЯ РАЗКОШ,
НЕ ГИНЕ РОБСКИ, НЕ УМИРА ТАЙНО
СЛЕД СПРЕЧКВАНЕ, УДАРЕНА ОТ НОЖ.

        НЕ ТРЕПВА ДАЖЕ ТЯ ПРЕД ТИЯ, ДЕТО
ПОД НАЕМ ВЗИМАТ ЩАСТИЕ НА ЧАС,
НЕ МРЕ С ЛЪЧА И БУРИТЕ В НЕБЕТО
НЕ ЗАГЛУШАВАТ МЪДРИЯ Й ГЛАС.

       ТИ ЗНАЕШ ТУЙ, ТИ, КОЙТО В ТОЗИ СВЯТ
ЖИВЯ ВЪВ ЗЛО И МРЕШ ВЪВ БЛАГОСТ.

                         СОНЕТ № 125

        КАКВО ЛИ ДА СЕ БЯХ СДОБИЛ С ЧЕСТТА
ДА НОСЯ ВЪВ ДВОРЕЦА БАЛДАХИНА?
КАКВО ДОБРО? ЗАЛОГ ЗА ВЕЧНОСТТА,
НЕ ПО-НАДЕЖДЕН НЕЖЕЛИ РУИНА.

       НО КОЙТО ТЪРСИ САМО СУЕТА,
ИЗГУБВА ВСИЧКО СВОЕ ВЪВ ОТПЛАТА.
ОТ ГЛУПОСТ ПЛАЩА СКЪПО ГЛУПОСТТА,
ОТ ПРОСТОТА ПРЕЗИРА ПРОСТОТАТА.

        АЗ ТЪРСЯ САМО ТВОЙТА БЛАГОСТ.
ВЗЕМИ ДАРА МИ, ДАВАМ ТИ ГО АЗ
БЕЗКОРИСТНО, БЕЗ ПРИМЕС; ТОЙ Е СВЯТ -
ДВУСТРАННА ЖЕРТВА, САМО МЕЖДУ НАС.

       НАЗАД, ПОДЛЕЦ, МАКАР ОКЛЕВЕТЕН,
ТИ ВСЕ ПАК НЯМАШ ПЪЛНА ВЛАСТ НАД МЕН.

                        СОНЕТ № 126

        ТИ, МОМКО МОЙ, ТИ ВЛАСТВАШ ВСЕ ТАКА
НАД ВРЕМЕТО СЪС ЗЛАТЕН СЪРП - СТРЕЛКА
И РАСНЕШ С МОЙТЕ ЗАГУБИ НА СИЛИ;
СТАРЕЕМ НИЕ, ТИ РАЗЦЪФВАШ, МИЛИ.

       ПРИРОДАТА ИЗТРЕБВА ТОЯ СВЯТ,
НО ВРЪЩА ВЕЧНО ТВОЯ ХОД НАЗАД.
ЧРЕЗ ТЕБ ДОКАЗВА СВОЕТО УМЕНИЕ
ДА ВИЖДА И РУШИ ЗА РАЗВЛЕЧЕНИЕ.

        КЪМ НЕЯ ДОВЕРЧИВ НЕДЕЙ БЪДИ.
ЛАСКАЕ ТЯ, НО ВЕЧНО НЕ ЩАДИ.
ЩЕ ДОЙДЕ ДЕН И ТИ ЩЕ СЕ ЯВИШ
ДА ИСКАШ СМЕТКА И ДА ЗАПЛАТИШ.

                      СОНЕТ № 127

        НЕ СЧИТАЛ НИКОЙ ЧЕРНОТО ЗА ЦВЯТ
ПРЕДИ, И НЕ ЦЕНИЛИ ЧЕРНОТАТА.
ЦЕНЯТ Я ДНЕС; ТЯ ШЕСТВА В ТОЗИ СВЯТ,
ПЕТНИ И ОЧЕРНЯВА КРАСОТАТА.

       ОТКАК ПОДПРАВЯТ ЗЛАТА ГРОЗОТА
СЪС ЦВЕТОВЕ И БАГРИ, ВЗЕТИ В ЗАЕМ,
СВЕТЪТ, ПРОГОНИЛ ВСЯКА КРАСОТА,
Е СТАНАЛ ГРУБ И ЗЪЛ, НЕУЗНАВАЕМ.

        И ТОЗИ ВЗОР НА МИЛАТА - СТЪМЕН -
ЗАТУЙ ПОГЛЕЖДА СЪС ТЪГА ТАКАВА
КЪМ ТОЗИ, КОЙТО, САМ ОТ ЧАР ЛИШЕН,
СЪС БАГРИ ХУБОСТТА ОПОРОЧАВА

       И ТЪЙ БЛЕСТИ ОТ МНОГО ТЪМНОТА,
ЧЕ МРАКЪТ НИ СЕ СТРУВА КРАСОТА.

                       СОНЕТ № 128

        ТИ СВЪРШИ. МОЯ МУЗИКА СИ ТИ.
ПОД ПРЪСТИТЕ, АКОРДИ НЕЖНИ ВЗЕЛИ,
ДЪРВОТО С ТОПЪЛ, С ПЛЪТЕН ТОН ТРЕПТИ
И ОЧАРОВАТ СЛОЖНИТЕ МУ ТРЕЛИ.

    НА СТРУНИТЕ ОТДАВА ТВОЙТА ДЛАН,
       А НЕ НА МЕНЕ ЛАСКИТЕ ЖЕЛАНИ.
       РЕВНУВАМ АЗ КЛАВИШИТЕ, БЕЗ СВЯН
       ЦЕЛУВАЩИ ИЗЯЩНИТЕ ТИ ДЛАНИ.

        КЛАВИШ ДА БЪДА ЧЕСТО СЪМ ЖЕЛАЛ.
ПОД ПРЪСТИТЕ ТИ, ДЪЛГИ И ИЗКУСНИ,
И ТОЗИ КЪС ДЪРВО НЕ БИ ЗВУЧАЛ
ТАКА ЩАСТЛИВО, КАКТО ТЕЗИ УСТНИ.

    БЛАЖЕН КЛАВИШ! ОТДАЙ СЕГА БЕЗ СВЯН
       НА МЕН УСТАТА, НЕМУ ТВОЙТА ДЛАН.

                        СОНЕТ № 129

        РАЗВРАТЕН ДУХ В ПУСТИНЯ ОТ БЕЗСТРАМИЕ -
ТОВА Е ПОДХОД В ДЕЙСТВИЕ, ТОВА
Е МРАЧНО, ГРУБО, ЯРОСТНО ЖЕЛАНИЕ,
ЖЕСТОКО, АЛЧНО, СДЪРЖАНО ЕДВА.

    ЗАДОВОЛЕНО, ТО ВЛЕЧЕ ПРЕЗРЕНИЕ;
       СТРЕМЯЩО СЕ, ТО ВСЕ ПЛАМТИ - БЕЗСПИР,
       ПОСТИГАЩО, НАМРАЗВА С УПОЕНИЕ,
       ИЗМАМЕНО, ИЗМАМВАЩО, БЕЗ МИР.

        БЕЗУМНО И В КОПНЕЖ, И В ОБЛАДАНИЕ
ТО ИМА, ВЛАСТВА, СПОРИ ЗА ПРАВА.
ОЧАКВА РАЙ, НАМИРА ПАК СТРАДАНИЕ,
МЕЧТА ПРЕДИ И СЪН ПОДИР ТОВА.

    НО КОЙ Е СЪУМЯЛ ДА НЕ ИЗСТРАДА
       ТОВА НЕБЕ, КОЕТО ВОДИ В АДА.

                      СОНЕТ № 130

        ОЧИТЕ Й НЕ СА ЗВЕЗДИ, НЕ МОЖЕ
УСТАТА Й С КОРАЛ ДА СЕ СРАВНЯТ.
ТЯ - НЯМА, БЯЛА, КАТО ПЕРЛА КОЖА,
А ГАРВАНОВИ ПЛИТКИ, СМУГЛА ГРЪД.

    НЕ БЕШЕ РОЗИ - ПИЩНИ И БОГАТИ -
       НЕ АЛЕНИ СА НЕЙНИТЕ СТРАНИ,
     УХАЕ ТЯ, НО С НЕЖНИ АРОМАТИ
       ЕДВА ЛИ БИ МОГЛА ДА СЕ СРАВНИ.

        СТРАНИТЕ Й НЕ СА КАТО ЖАСМИНИ,
НЕ БИХ СРАВНИЛ ЧЕЛОТО Й С ЦВЕТЯ.
НЕ ЗНАМ КАК ШЕСТВАТ НЕЖНИТЕ БОГИНИ,
НО ЗНАМ, ЧЕ СТЪПВА ПО ЗЕМЯТА ТЯ

        И БУДИ ПО-СЪРДЕЧНИ ВЪЗХИЩЕНИЯ
       ОТ МНОГО ДРУГИ, ЛЪГАНИ В СРАВНЕНИЯ.

                       СОНЕТ № 131

        ТИ ПРИТЕЖАВАШ ТИРАНИЧНА ВЛАСТ.
КРАСИВА СИ И ЗАТОВА НАДМЕННА.
И ЗНАЕШ, ЧЕ ЗА СЛЯПАТА МИ СТРАСТ
ТИ ГРЕЕШ КАТО ПЕРЛА ДРАГОЦЕННА.

    ЛИЦЕТО ТИ - ТВЪРДИ ЕДНА МЪЛВА -
       НЕ МОЖЕЛО ДА ПРИЧИНИ СТРАДАНИЕ.
       НО АЗ НЕ СПОРЯ С НЕЯ, ЗНАМ ТОВА
       ОТ СПОРА С МОЙТО СОБСТВЕНО СТЕНАНИЕ.

        И С ЦЕЛ ДА УБЕДЯ ТОВА СЪРЦЕ
И ДА ОТХВЪРЛЯ ТЕЗИ ПРАЗНИ БАСНИ,
ТВЪРДЯ ДО СЪЛЗИ: СМУГЛОТО ЛИЦЕ,
ЧЕЛО, РЪЦЕ И СКУЛИ СА ПРЕКРАСНИ.

НЕ Е БЕДАТА В СМУГЛОТО ЧЕЛО.
       БЕДА Е, ЧЕ СЪРЦЕТО ТИ Е ЗЛО.

                     СОНЕТ № 132

        ОЧИТЕ ТИ ОБИЧАМ. ГЛЕДАМ ТЕ
ОТВЕРГНАТИЯ С ОБИЧ И УТЕХА.
ТЪГУВАТ ТЕ И БОЛКА СЕ ЧЕТЕ
ВЪВ МРАКА ИМ - ЖАЛЕЙНА, ЧЕРНА ДРЕХА.

      И НЕ ПОДХОЖДА ПЪРВАТА БРАЗДА
       НА ИЗГРЕВА ТАКА НА НЕБЕСАТА,
       И ТАЗИ РАННА, ВЕЧЕРНА ЗВЕЗДА
       ЕДВА ЛИ ПО-ОТИВА НА ЛУНАТА.

        ОТ ТОЗИ ВЗОР НА МИЛОТО ЛИЦЕ,
ТАКА ЛЪЧИСТ, ТЪЙ НЕЖЕН И ПРОЩАЛЕН...
ДА БЕ И ТВОЙТО ЛЕДЕНО СЪРЦЕ
ВЪВ ТОЗИ ТРАУР НЕЖЕН И ПЕЧАЛЕН,

    АЗ БИХ СЕ КЛЕЛ, ЧЕ В МРАКА ГРЕЕ ЗРАК,
       ЧЕ КРАСОТАТА Е БЕЗДЪНЕН МРАК.

                         СОНЕТ № 133

        БЪДИ ПРОКЛЕТА ТИ, ДУША, ЗАДЕТО
ДРУГАРЯ МИ РАНИ, ИЗМЪЧИ МЕН.
НЕ СТИГА ДЕТО АЗ ИЗСТРАДАХ, ЕТО,
И ТОЙ Е РОБ НА СТРАШНИЯ ТИ ПЛЕН.

        ЖЕСТОКИЯТ ТИ ПОГЛЕД МЕ ПОТРЕСЕ.
       ДОНЕСЕ МИ ТРИ ЗАГУБИ ПОНЕ.
       ТРИ ТЕЖКИ, ЧЕРНИ РАНИ МИ НАНЕСЕ -
       ОТ ТЕБ, ОТ МЕН, ОТ НЕГО МЕ ОТНЕ.

        ПУСНИ ГО ТИ ОТ ТВОЯ ПЛЕН ЗЛОКОБЕН
И АКО ИСКАШ, ЩЕ ГО   ПАЗЯ САМ.
ЩЕ БЪДА СТРАЖ, БИДЕЙКИ САМ ПОРОБЕН,
И ВЪВ ЗАЛОГ СЪРЦЕТО СИ ЩЕ ДАМ.

        НО ТИ НЕ ЧУВАШ! МРА ВЪВ ТВОЯ ПЛЕН
       И ВСИЧКО МОЕ МРЕ И ЧЕЗНЕ С МЕН.

                       СОНЕТ № 134

        ПРИЗНАВАМ ТВОЙ Е. НО ОТ ТОЗИ ЧАС
И АЗ СЪМ ТВОЙ - ЗАЛОЖЕН КАТО ДРЕХА.
ТАКА ТИ НЕГО - МОЙТО ВТОРО „АЗ",
ЩЕ ПУСНЕШ ЛИ ЗА МЕН ДА Е УТЕХА?

    И ТИ, И ТОЙ НЕ ИСКАТЕ ТОВА.
       НЕ ГО ОТСТЪПВАШ ОТ СУЕТНА СЛАВА.
       ТОЙ В РОБСТВОТО МИ САМ СЕ ОКОВА -
       И МОЙ ГАРАНТ - В ЗАЛОГ У ТЕБ ОСТАВА.

        ТИ! ТИ ПОСТЪПВАШ КАТО ЗЪЛ ЛИХВАР.
ИЗСТИСКВАШ ВСЯКА РАДОСТ ОТ СЪРЦАТА.
ТОЙ СЕБЕ СИ ЗАЛОЖИ ВМЕСТО МЕН,
НО ПАК СЪМ АЗ ЗАВИНАГИ ВЪВ ПЛЕН.

                      СОНЕТ № 135

        ЖЕЛАНИЕ - ТОВА Е МОЙТО ИМЕ!
ТИ МНОГО СИ ЖЕЛАЛА, ПОЖЕЛАЙ
И МЕН - ЕДНО ЖЕЛАНИЕ, ВЗЕМИ МЕ,
В ЖЕЛАНИЯТА, МЯСТО МИ ОТДАЙ!

    О, ТИ, ЧИЯТО ВОЛЯ Е БЕЗБРЕЖНА,
       НИМА НЕ ЩЕ ДА МИ ДАДЕШ ПРИЮТ?
       КЪМ ЧУЖДИТЕ ЖЕЛАНИЯ СИ НЕЖНА,
       А САМО АЗ ОТ ТЕБ НЕ БИВАМ ЧУТ.

        НО КАКТО В ТИЯ ПЪЛНИ ОКЕАНИ
ПРИЮТ НАМИРА, ОНЗИ СКИТНИК ДЪЖД,
СРЕД ДРУГИТЕ НЕЩА, ТАКА ЖЕЛАНИ,
ТИ ПРИЮТИ И МЕН, ПОНЕ ВЕДНЪЖ.

      НЕ МЕ ЗАСТАВЯЙ ТВЪРДЕ ДА ТЕ МОЛЯ,
       А ДАЙ ПРОСТОР НА СТРАШНАТА СИ ВОЛЯ.

                          СОНЕТ № 136

        ДУШАТА ТИ ТАИ ЕДНО ПРИЗНАНИЕ.
КАЖИ Й КОЙ СЪМ АЗ - ТЯ НЯМА СЛУХ.
АЗ ИМАМ СТРАННО ПРОЗВИЩЕ: „ЖЕЛАНИЕ",
ПРИЮТ МИ Е ЖЕЛАЕЩИЯТ ДУХ,

    И ТИ, ТАКА С ЖЕЛАНИЯ БОГАТА,
       ВЗЕМИ И МЕН СЪС ДРУГИТЕ ВЕДНО.
       ЗА ЩЕДРИТЕ БОГАТСТВА НА СЪРЦАТА
       НЕ ЗНАЧИ НИЩО ТОЗИ ЗНАК: „ЕДНО".

        И НИЩО ВЪВ БЕЗБРОЙНАТА РЕДИЦА,
ЗА ТЕБ ЕДИН, ЕДИНСТВЕН, АЗ ПОЧТИ
ПРИЕМАМ ДА ОСТАНА ЕДИНИЦА,
НО СТИГА ТИ, ДА МЕ ОБИКНЕШ ТИ.

    ВЛЮБИ СЕ ПЪРВО В МОЕТО НАЗВАНИЕ,
       А ПОСЛЕ В МЕНЕ. АЗ СЪМ ЦЯЛ „ЖЕЛАНИЕ".

                       СОНЕТ № 137

        ТИ СЛЯПА СИ, ЛЮБОВ, СЛЕПИШ И НАС.
НЕ ВИЖДАМ ТУЙ, КОЕТО ВИЖДАМ ЯСНО.
НЕ ЗНАМ, НЕ РАЗЛИЧАВАМ ВЕЧЕ АЗ
КОЕ Е ГРОЗНО И КОЕ ПРЕКРАСНО.

       ОКОТО МОЖЕ ДА СЕ ЗАБЛУДИ.
       ТО - КОРАБ СЛЕДВА ДРУГИТЕ В МОРЕТО.
       НО ТИ ЗАКОТВЯШ В ГИБЕЛНИ ВОДИ
       С НЕИСТИНИ И СЪС ЛЪЖИ СЪРЦЕТО.

        ЗАЩО АЗ СМЕТНАХ ЗА ОТДЕЛЕН ДВОР
ТОВА, КОЕТО Е ВСЕОБЩА НИВА?
НО КАК ОТРИЧА ВСИЧКО МОЯТ ВЗОР
И ВЪВ ЛЪЖИТЕ ИСТИНИ ОТКРИВА.

      ЛЮБОВ, ТИ В МРАК ПРЕВЪРНА СВЕТЛИНАТА.
       И КАТО ЧУМА МЕ ОБЗЕ ЛЪЖАТА.

                        СОНЕТ № 138

        КОГАТО СЕ КЪЛНЕШ С ПРЕСТОРЕН ГЛАС,
ЧЕ   ТИ СИ САМО ВЯРНОСТ, ЛЪЖЕШ ПАК.
НО ВЪПРЕКИ ТОВА, ТИ ВЯРВАМ АЗ,
ЗА ДА МЕ ВЗИМАШ ЗА НЕЗРЯЛ ХЛАПАК.

    ЛАСКАЯ СЕ; ЧЕ ТИ ИЗГЛЕЖДАМ МЛАД
       И ПАК ТИ ВЯРВАМ АЗ, МАКАР ДА ЗНАМ,
       ЧЕ МОЙТА МЛАДОСТ Е ОБРУЛЕН ЦВЯТ,
       И ЛЪЖЕШ ТИ, И АЗ СЕ ЛЪЖА САМ.

        НЕ ЩЕ ПРИЗНАЕШ СВОИТЕ ЛЪЖИ,
А АЗ ПЪК, МОЙТО МНИМО ЛЕКОВЕРИЕ.
О, ЛЮБОВТА Е ЦЯЛО ЛИЦЕМЕРИЕ
И ВЪЗРАСТТА БЕЗКРАЙНО Й ТЕЖИ.

        ЛЪЖИТЕ В ТЕБ СА ЦЕЛ, ВЪВ МЕН - НЕВОЛИ.
       НО ДВАМАТА ЕДНАКВО СМЕ ДОВОЛНИ.

                        СОНЕТ № 139

        ДА ОПРАВДАВАМ ТВОИТЕ ЛЪЖИ,
НЕ ИСКАМ АЗ И ТИ НЕ МЕ ЗАСТАВЯЙ.
СЪС СИЛА ПО-ДОБРЕ СИ ПОСЛУЖИ,
НО С ХИТРОСТИ, О, НЕ, НЕ МЕ РАНЯВАЙ.

        ОБИЧАМ ДРУГ! ДОБРЕ, ПРЕД   МЕН ПОНЕ,
       НЕ ХВЪРЛЯЙ БЕГЛИ ПОГЛЕДИ КЪМ ОНЯ.
       ОТ ХИТРОСТИ НЕ СЕ НУЖДАЕШ, НЕ!
       СЪРЦЕТО МИ НЕ Е ОБВИТО В БРОНЯ.

        ТИ ЗНАЕШ НАЙ-ДОБРЕ ОТ ВСИЧКИ ТУК,
ЧЕ ПОГЛЕДИТЕ МОГАТ ДА УБИЯТ.
И ЗАТОВА ПОГЛЕЖДАШ ТИ КЪМ ДРУГ,
ЗА ДА НЕ ПАДНА МЪРТЪВ АЗ САМИЯТ.

        НО ТИ КЪМ МЕН ДОБРА НЕДЕЙ БЪДИ!
       УБИЙ МЕ С ПОГЛЕД, О, НЕ МЕ ЩАДИ!

                           СОНЕТ № 140

        БЪДИ ТЪЙ УМНА, КОЛКОТО СИ ЗЛА.
СМЪЛЧАНИЯТ МИ СТОН, НЕ СЕПВАЙ БОЛНО.
А ИНАЧЕ И БОЛКИ, И ТЕГЛА
ЩЕ ЗАГОВОРЯТ С ГЛАС, ПОЧТИ НЕВОЛНО.

        НЕ МЕ ОБИЧАШ, ИЗЛЪЖИ МЕ, АЗ
       СЕ РАДВАМ И НА ТВОЙТО ЛИЦЕМЕРИЕ.
       АЗ КАТО БОЛЕН, В СМЪРТНИЯ СИ ЧАС,
       ПОСРЕЩАМ ВСИЧКИ ЛЕКАРИ С ДОВЕРИЕ.

        НЕ МЕ МЪЧИ! ИЗГУБИЛ ВСЯКА СВЕСТ,
НЕ ЗНАМ КАКВО ЩЕ НАГОВОРЯ ТУКА.
А ТОЯ СВЯТ, ЛИШЕН ОТ УМ И ЧЕСТ,
ПОСРЕЩА С РАДОСТ ВСЯКА ЗЛОБНА КЛЮКА.

    ОТ ХУЛИТЕ ЩЕ ТЕ СПАСИ ИЗМАМА:
       ЛЪЖИ, НО ВЪНШНО СЕ ПОКАЗВАЙ ПРЯМА!

                      СОНЕТ № 141

        НЕ, МОЯТ ПОГЛЕД НЕ Е ВЛЮБЕН В ТЕБ.
ТОЙ ТВОИТЕ ПОРОЦИ ВИЖДА ЯСНО.
СЪРЦЕТО, ЧИЙТО ПОРИВ Е НЕЛЕП,
ДА ЛЮБИ ТВОИТЕ ГРЕШКИ Е СЪГЛАСНО.

       ГЛАСЪТ НЕ ЛАСКАЕ МОЯ СЛУХ
И ЛАСКИТЕ ТИ РЪКАТА МИ НЕ ЧУВСТВА.
С ПЕТТЕ СИ СЕТИВА ОСТАВАМ ГЛУХ
ЗА ПРАЗНИКА НА ВСИЧКИ ЧУВСТВА.

       НО И ПЕТТЕ МИ БЕДНИ СЕТИВА -
НАПРАЗНО СЕ ОПИТВАТ ОТ ОТДАВНА
ДА УБЕДЯТ СЪРЦЕТО МИ В ТОВА:
ЧЕ В ТВОЙТО РОБСТВО, ГИБЕЛТА Е ЯВНА.

       ЕДНА УТЕХА ИМАМ В ТОЯ СВЯТ:
ТИ МОЙ СИ ГРЯХ И ТИ СИ МОЯТ АД.

                      СОНЕТ № 142

       ДА, МОЯТА ЛЮБОВ, Е МОЯТ ГРЯХ.
НЕ МИ ПРОЩАВАШ ТИ ЗА МОЙТЕ ГРЕШКИ.
А ТВОИТЕ? СРАВНИ ГРЕХА МИ С ТЯХ
И ВИЖ САМА, ЧИИ ЛИ СА ПО-ТЕЖКИ.

       НО РАЗБЕРИ, ЧЕ ТВОИТЕ УСТА
ЩЕ МЕ ВИНЯТ, ОТДАВНА ОСКВЕРНЕНИ,
ИЗЦАПАНИ С ЛЪЖИ, БЕЗ КРАСОТА,
И СЪС СЛЕДИ ОТ КЛЕТВИ И ИЗМЕНИ.

       ПО-ГРЕШНА ЛИ Е МОЯТА ЛЮБОВ?
ПО-СВЯТО ЛИ Е ТВОЕТО ТЕРЗАНИЕ?
НЕ МЕ СЪДИ СЪС ТОЗИ ГНЯВ СУРОВ,
СМИЛИ СЕ, АКО ЧАКАШ СЪСТРАДАНИЕ;

       НО, АКО НЯМАШ КАПКА ЖАЛ В ДУШАТА,
НЕ ЧАКАЙ МИЛОСТ И ЗА ТЕБ САМАТА.

                     СОНЕТ № 143

       ЖЕНАТА ЧЕСТО, ЗА ДА УЛОВИ
НА ДВОРА НЯКОЙ ПЕРЕСТ ХУБАВЕЦ,
ОСТАВЯ ДАЖЕ СВОЯ СИН, УВИ
И...   ХУКВА ПОДИР ДРЪЗКИЯ БЕГЛЕЦ.

       ДЕТЕТО ПЛАЧЕ, ТЯ СЪС ЗЛО ЛИЦЕ
КОКОШИЯ ПРЕСЛЕДВА ГОСПОДИН,
КЪЛНЕ И ХВАЩА ВЪЗДУХА С РЪЦЕ,
ЗАБРАВИЛА СЪВСЕМ ЗА СВОЯ СИН.

       ПЕТЛИТЕ ЧЕСТО ГОНИШ ТИ ТАКА,
А АЗ - ТВОЙ СИН, РЕВА СЪС ПЪЛЕН ГЛАС.
ХВАНИ МЕЧТАТА, ПОГАЛИ С РЪКА
ДЕТЕТО СИ, УТЕХА ЧАКАМ АЗ.

       НЕВРЪСТНИЦЕ! ЗА БЕГЛИТЕ МЕЧТИ
ЗАБРАВЯШ ЧЕСТО ЛЮБОВТА СИ ТИ.

                       СОНЕТ № 144

       ЗА РАДОСТ И ЗА СКРЪБ, ДВЕ СТРАСТИ В МЕНЕ,
ДВА ОБРАЗА МЕ СЛЕДВАТ ВСЕКИ МИГ.
БЯЛ АНГЕЛ - МОМЪК С КЪДРИ ПОЗЛАТЕНИ
И САТАНА - ЖЕНА СЪС МУРГАВ ЛИК.

       И С ЦЕЛ ДА МЕ НИЗВЕРГНЕ ВДЪН ЗЕМЯТА,
А НЕГО ДА ПРЕВЪРНЕ В САТАНА,
ВЪВЕЖДА ВЪВ СЪБЛАЗЪН ДОБРОТАТА
СЪС ХУБОСТТА СИ, СМУГЛАТА ЖЕНА.

       НО ТОЙ, ДАЛИ Е ВЕЧЕ В НЕИН ПЛЕН?
ДОПУСКАМ, НО НЕ ЗНАМ ДО ТОЯ ЧАС.
ДРУЖАТ ЕДИН СЪС ДРУГ - СТРАНЯТ ОТ МЕН,
И: „В АДА Й Е ТОЙ", БОЯ СЕ АЗ.

       НО ТУЙ, СЪС ПОЛОЖИТЕЛНОСТ ЩЕ ЗНАМ,
КОГАТО ГО НИЗВЕРГНЕ ТЯ ОТ ТАМ.

               СОНЕТ № 145

       АЗ МРАЗЯ - КАЗА ТЯ СЪС ПЛАМ
И БЕЗ ДА ЩЕ, ПРИЗНА ПРЕД МЕН
ОМРАЗАТА СИ: НО ЕДВАМ
ДОЛОВИ, КОЛКО СЪМ СМУТЕН

       И ТЯ ЗАМЛЪКНА ВЕДНАГА.
ОТ УСТНИТЕ Й, ЛАСКИ АЗ,
БЯХ СЛУШАЛ САМО, ДОСЕГА,
НО НЕ И ТОЯ ГНЕВЕН ГЛАС.

       АЗ МРАЗЯ - ТЯ ПОВТОРИ ПАК,
НО ВЕЧЕ ПЪРВИТЕ ЗОРИ,
СМЕНИХА В   НЕЯ ОНЯ МРАК -
И ТЪЙ ВЪВ ДЪН ЗЕМЯ СЕ СКРИ -

       И ТЯ ДОДАДЕ: „МРАЗЯ АЗ",
НО КАЗА БЪРЗО: „О, НЕ ВАС".

                           СОНЕТ № 146

       ДУША, ЯДРО НА МОЯ СВЯТ ГРЕХОВЕН,
ДУША,   МЕТЕЖЕН ПЛЕННИК НА НОЩТА,
ТИ ИЗНЕМОГВАШ, МРЕШ ОТ ГЛАД ДУХОВЕН,
ПИЛЕЕШ СЕ, ВЪВ ВЪНШНИТЕ НЕЩА.

       ТИ, ГОСТЕНКАТА, ПРЪСКАШ ЩЕДРИ СРЕДСТВА.
ЗА ТОЗИ СВОЙ НАЕМЕН ДОМ, БЕЗ СМУТ
НАТРУПВАШ ТИ, ЗА ЧЕРВЕЯ НАСЛЕДСТВА,
ОТ ТЕБ ДОБИТИ, С НЕПОСИЛЕН ТРУД.

       РАСТИ ДУША! ГРАБИ ОТ ДНЕС НАТАТЪК
ОТ ТЯЛОТО УСЕЩАНИЯ ТИ.
ИЗЧЕРПВАЙ ВСЯКА РАДОСТ, БЕЗ ОСТАТЪК,
ЖИВЕЙ В РАЗКОШ, НО ВЪНШНО НЕ БЛЕСТИ.

       СМЪРТТА ЩЕ СПРЕ ПРЕД ТОЯ ЖИВ КОПНЕЖ.
СМЪРТТА Е ТЛЕН, А ТИ, ДУША, НЕ МРЕШ.

                       СОНЕТ № 147

       ЕДИН БОЛНАВ НЕДЪГ Е ЛЮБОВТА.
СЪС ОСТРА ЖАЖДА ДЕН И НОЩ ТОПИ МЕ.
НЕДЪГАВА, ОБИЧА БОЛЕТТА -
И В НЕЯ ТУЙ, КОЕТО НАЙ-БОЛИ МЕ.

       ТЯ СВОЯ ЛЕКАР - РАЗУМА, ГНЕВИ:
ВЪОБЩЕ НЕ СЕ ПОДДАВА НА ЛЕЧЕНИЕ!
НО ВЕЧЕ ТОЯ ЛЕКАР ЗАЯВИ,
ЧЕ Е ИЗГУБИЛ ВСЯКАКВО ТЪРПЕНИЕ.

       И ЕТО МЕ, НЕИЗЛЕЧИМ БОЛНИК.
КАКВО Е МИР, ДУШАТА МИ НЕ ЗНАЕ.
И МИСЪЛТА ОТСКАЧА ВСЕКИ МИГ,
ПИЛЕЕ СЕ БЕЗ РАЗУМ И БЛУЖДАЕ.

       БЕЗУМЕН, ВЗЕХ НОЩТА ЗА СВЕТЪЛ ЗРАК,
А ТИ СИ АД: НЕПРОНИЦАЕМ МРАК.

                         СОНЕТ № 148

Нагоре

Гласувай:

3

Вълнообразно

Прочелите постинга прочетоха и:

Майчина любов
Тест за тревожност
говорещи очи

Следващ постинг

Предишен постинг

РЕНЕСАНС - КИРИЛ ХРИСТОВ

БЕЗКРАЙНА ЖАЛ - НИКОЛАЙ ЛИЛИЕВ

Коментари

Няма коментари

Вашето мнение

За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.